Убийството на Кенеди, което никога няма да бъде разгадано
Това е най-голямата тайнственост, която – почти 60 години по-късно – в никакъв случай не е позволена изрично.
В 11:38 ч. локално време, на 22 ноември 1963 година, Air Force One каца на Лъв Фийлд в Далас. На борда е американският президент Джон Ф. Кенеди, който посещава тексаския град в опит да увеличи известността си в щата преди президентските избори идната година. По-малко от час по-късно патрон разрушава черепа му. Но самоличността на убиеца – и мотивацията му – от този момент е обект на дълбоки анализи и изследвания.
През 2017 година над 30 000 държавни документа, касаещи покушението, са пуснати в общественото пространство в цялостна, или в редактирана форма. Въпреки че прибавят повече елементи към дебата и попълнят няколко празни места, те не съумяват да представят неоспоримо пояснение. Делото към момента не е завършило, a мъглата към нещастието към момента е гъста. Но до момента в който причинителят и неговата идея не престават да се спекулират, суровите събития от оня предопределен ноемврийски ден изгарят следи върху колективните спомени на цяла една нация.
Президентът е в Тексас по политически аргументи. Кенеди и вицепрезидентът Линдън Б. Джонсън се сплотяват за преодоляване на една кървава рана, отворила се в Демократическата партия в щата с спора сред двама основни тексаски демократи – губернатора Джон Конали и сенатора Ралф Ярборо. Хватът на демократите около Тексас е нежен и неустойчив. Кенеди, макар че тексасецът Джонсън му е вице, взема страната с по-малко от 50 000 гласа на президентските избори през 1960 година „ Ако губернаторът и сенаторът не се съгласят скоро на помирение “, отбелязва Уилям Манчестър, създател на книгата „ Смъртта на президента “, „ няма да има късмет там идната есен. Никоя партия не би отказала 25 електорални гласа, тъй че и Кенеди, и Джонсън отиват, с цел да оправят нещата. Трябваше да направят голямо събитие от цялото пътуване. “
Кенеди осъзнава риска. Далас има известност в политическото принуждение и предходния месец сенаторът от Арканзас Джей Уилям Фулбрайт непосредствено поучава Кенеди да отстрани града от листата с пет града, които счита да посети в Тексас. „ Далас е доста рисково място “, предизвестява той. „ Не бих отишъл там. Не тръгвайте. “
Фулбрайт не е единственият, който се усеща по този начин. Когато четири дни по-рано тайните служби карат по маршрута на кортежа, локалният действен служащ „ Форест В. Сорелс осъзнава, че високата архитектура в центъра на Далас прави хората в кортежа „ елементарен дивеч “. Около 20 000 прозорци гледат към маршрута – това са 20 000 евентуални снайперисти, против които даже най-големите старания на разследващия отдел не могат да дават съответна отбрана.
Популярността на Кенеди в града е извънредно ниска. Местният вестник, Dallas Morning News, е изключително нечовечен, когато става дума за подклаждане на политическо неодобрение и екстремизъм. Собственикът му Тед Дийли преди няколко години в Белия дом споделя на президента, че по това време се изисква „ човек на кон, с цел да управлява тази нация, само че доста хора в Тексас мислят, че карате триколка “. Тексас фактически вижда президента като мек либерал, който желае да размрази леда на Студената война.
Портретът на Кенеди в Белия дом
Kогато се разсънва в хотелска стая във Форт Уърт в последната заран от живота си, даже да не има вяра, че влиза в бульон от съмнение и ненавист, страница 14 от Dallas Morning News припомня на Кенеди за това. Там има публикувана реклама на цяла страница, чието заглавие иронично приветства президента в Далас, преди да му зададе дузина въпроси, в това число един, който допуска, че е в сговор с Виетнамската комунистическа партия. „ ИЗИСКВАМЕ отговори на тези въпроси “, приключва обявата.
След 13-минутния полет от Форт Уърт до Далас, Кенеди и брачната половинка му Джаки заемат местата си в кабриолета Линкълн Континентъл, който ще ги води по обиколен маршрут през града преди формален обяд в Dallas Trade Mart. Пред тях седят губернаторът Конали и брачната половинка му Нели. Дъждът от сутринта е приключил и небето към този момент е ясно и синьо. Ако пороят беше траял, покривът на Линкълна щеше да е вдигнат, което вероятно щеше да предотврати нещастието.
Настава мигновено търсене на килъра и не след дълго един от чиновниците на Тексаското учебно книгохранилище е основен обвинен. Шестият етаж на постройката е в ремонт и купчини кутии са преместени в единия край, което дава идеалното укритие за пушка и евентуалния палач. Мъжът се споделя Лий Харви Осуалд.
Търсенето на Осуалд не продължава дълго. Четиридесет и пет минути след покушението служител на реда от Далас е убит на 5 километра южно от Дийли Плаза. Предполагаемият палач – човек, който дава отговор на описанието на Осуалд – по-късно се скрива в локалното кино, където бързо е арестуван. Когато страната и светът са в бездънен потрес, бързият арест на хипотетичен палач донася някакъв студен комфорт.
В лицето на Осуалд властите твърдо имат вяра, че имат един стабилен обвинен – бурен човек със симпатии към марксизма и рекорден по пукотевица, до момента в който е в армията. Профилът му е много комфортен – самотният стрелец с разтревожен манталитет.
Това обаче не е краят на драмата. Два дни след покушението, докато е прехвърлян в окръжния затвор, Осуалд е смъртоносно прострелян от притежателя на локален нощен клуб Джак Руби в подземния паркинг на полицията в Далас. След като декларира пред медиите, че е единствено изкупителна жертва на нещо по-голямо – „ Те просто се възползват от мен “, твърди Осуалд – той отнася истината за убийството в гроба.
Седмица след гибелта на Кенеди, новият президент, Джонсън, разпорежда основаването на комисия за убийството на президента Кенеди, която да проверява цялостните условия на нещастието. Водена от основния арбитър Ърл Уорън (и впоследствие наречена Комисията на Уорън), тя излага своите констатации 10 месеца по-късно в отчет от 888 страници. Заключението й е кристално ясно: Осуалд е единственият палач и е работил самичък. По същия метод убийството му от Руби е различен самостоятелен акт.
За някои Докладът на Уорън е надълбоко неудовлетворителен, просто щампосване на първичния разбор на управляващите. През съвсем 60-те години от този момент всяка секунда от покушението е проучена с най-дълбоките криминалистични детайлности. Писателят Марк Лоусън един път споделя, че това е „ проливен дъжд от мнения, еднакъв единствено на библейската просвета “. Съответно редица теории след това са показани, разисквани, развенчани и доказани. През 1975 година по малкия екран са излъчени главните доказателства, които остават крайъгълният камък на доста тайни теории към убийството. На същия ден през ноември 1963 година локален мъж на име Абрахам Запрудер употребява кинокамерата си, с цел да снима кортежа, докато минава през Дили Плаза. Неговите фрагменти, и по-специално кадър 313, демонстрират изстрела в главата, който убива президента. Ударът бута Кенеди обратно, което допуска, че изстрелът идва начело, а не откъм гърба – т.е. има огромна възможност той да не e убит от книгохранилището…
